Представи си, Лена...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
27 юни 2022 година
Странно, само че откакто тази война върви към този момент пети месец, аз към момента отвреме-навреме получавам известия от „ оня свят “: “Защо слагаш всички под общ знаменател? “, „ Защо мен да ме ненавиждат? Никога не съм подкрепяла режима на Путин “.
ОК. Ако някой още не знае отговора на този въпрос, ще се опитам да обясня. С елементарен образец.
Представи си, Лена. Ти живееш в огромна красива къща, която вие с Виталик строихте цялостен живот. Миналата година сменихте покрива, сложихте слънчеви акумулатори – скъпо наслаждение, несъмнено, само че за шест-седем години ще се изплати. Пък и закъде да се бърза? В тази къща ще порастват и вашите внуци.
И градинката ти е толкоз спретната – радваш се на всяка краставичка, тя е твоя, родна, отгледана със личните ти ръце. Малиновият шубрак тази година се е увеличен – хубавец, лалетата нацъфтяха и крушата най-после се е прихванала. А какъв брой красиво лозето увива лятната беседка!
Ще пристигна пролет, мечтаеш ти, ей там ще сложим барбекю, а тук би трябвало да създадем с плочи пътечка, та нашият наивник лабрадор да не мъкне с лапите си калта на терасата.
И ето, седиш ти по здрач в уютно плетено кресло на терасата, вечерята се готви във фурната, Виталик полива градинката, дечурлигата тича из двора с кучето. А ти – с чаша вино в ръката (цял ден си работила) гледаш в близост и мислиш: „ Ех, това е то щастието “.
Представи ли?
И изведнъж – край!!! В пет сутринта във вашия дом нахлува оглупял маниак-убиец. Той крещи, вика, троши всичко в близост, хвърля граната върху новия ви покрив, насича с брадва твоите краставички, лалета, малини и лозя. Хваща с мръсните си лапи всичко, което вижда, даже долното ти долни дрехи натиква в своите чували. И ти нищо не разбираш, единствено викаш ужасена: „ Защо? “ и „ Моля ви, недейте! “.
А той връзва ръцете и краката на мъжа ти, Виталик, стреля му в тила, след това насилва по-голямата ти щерка, пребива лежащата ти майка, отрязва крайници на петгодишния ти наследник..
И ти какво чувстваш, Лена?
Въпросът ми е риторичен. А в този момент ще ти обясня простичко.
Този безумец, който ти е лишил най-скъпото, пречупил е живота ти в един момент, е роден в лошо семейство. Родителите му са алкохолици, бащата – нападателен умопобъркан, майката – необразована, в семейството децата са безчет. И свои, и приемни. Там се вихрят бедност, боязън, злоба и нестихващата завист.
Ти по какъв начин би се отнесла към това семейство, Лена?
Дали ще имаш друго отношение към две момиченца от това семейство, ще ги назовем Маша и Глаша, които, въпреки че са чели някакви книжки през детските си години (откъде ли единствено са ги взели?), въпреки всичко принадлежат към същата фамилия, към целия жанр на този изявен фанатик?
Тези девойки са живели с него, приказвали са си, яли са на една маса, заспивали са под един килнат покрив.
И изглежда не са неприятни тези девойки Маша и Глаша, положителни ученички са, всяка сряда вървят в библиотеката. Дори е необичайно, че премълчаха, когато тяхното братче прекърши вратлетата на пилетата. Помислиха си: „ Е, случва се, детето опознава света ".
Когато той за пръв път обеси котка, даже му се скараха, на нещастника, и закачиха в детската стая афиш: „ Котките да не се бесят “. А когато той отрови съседското куче, гнусливо се намръщиха, подвигнаха рамене и взеха по-малко да поддържат връзка с него, даже да се държат встрани. Въздишаха: „ Да, неприятно. Но каво да се прави? Той е нашето семейство “.
Апропо, бащата в това семейство всяка вечер се молел. Молитвата му започвала с думите: „ … да се убива, да се краде и насилва – това е обикновено, деца, това е вярно “. Маша и Глаша знаели тази молитва, само че не я слушали – бягали в селския клуб на дискотека.
Та когато ти, Лена, ме питаш, за какво синтезирам и с злоба приказвам за фамилията на фанатика (Защото Маша и Глаша не са си избирали татко си и даже осъждат неговите молитви) желая да ти отговоря::
– Докато това страшилище растеше, те бягаха да танцуват на дискотека. На дискотека, не на площад „ Свобода “.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
27 юни 2022 година
Странно, само че откакто тази война върви към този момент пети месец, аз към момента отвреме-навреме получавам известия от „ оня свят “: “Защо слагаш всички под общ знаменател? “, „ Защо мен да ме ненавиждат? Никога не съм подкрепяла режима на Путин “.
ОК. Ако някой още не знае отговора на този въпрос, ще се опитам да обясня. С елементарен образец.
Представи си, Лена. Ти живееш в огромна красива къща, която вие с Виталик строихте цялостен живот. Миналата година сменихте покрива, сложихте слънчеви акумулатори – скъпо наслаждение, несъмнено, само че за шест-седем години ще се изплати. Пък и закъде да се бърза? В тази къща ще порастват и вашите внуци.
И градинката ти е толкоз спретната – радваш се на всяка краставичка, тя е твоя, родна, отгледана със личните ти ръце. Малиновият шубрак тази година се е увеличен – хубавец, лалетата нацъфтяха и крушата най-после се е прихванала. А какъв брой красиво лозето увива лятната беседка!
Ще пристигна пролет, мечтаеш ти, ей там ще сложим барбекю, а тук би трябвало да създадем с плочи пътечка, та нашият наивник лабрадор да не мъкне с лапите си калта на терасата.
И ето, седиш ти по здрач в уютно плетено кресло на терасата, вечерята се готви във фурната, Виталик полива градинката, дечурлигата тича из двора с кучето. А ти – с чаша вино в ръката (цял ден си работила) гледаш в близост и мислиш: „ Ех, това е то щастието “.
Представи ли?
И изведнъж – край!!! В пет сутринта във вашия дом нахлува оглупял маниак-убиец. Той крещи, вика, троши всичко в близост, хвърля граната върху новия ви покрив, насича с брадва твоите краставички, лалета, малини и лозя. Хваща с мръсните си лапи всичко, което вижда, даже долното ти долни дрехи натиква в своите чували. И ти нищо не разбираш, единствено викаш ужасена: „ Защо? “ и „ Моля ви, недейте! “.
А той връзва ръцете и краката на мъжа ти, Виталик, стреля му в тила, след това насилва по-голямата ти щерка, пребива лежащата ти майка, отрязва крайници на петгодишния ти наследник..
И ти какво чувстваш, Лена?
Въпросът ми е риторичен. А в този момент ще ти обясня простичко.
Този безумец, който ти е лишил най-скъпото, пречупил е живота ти в един момент, е роден в лошо семейство. Родителите му са алкохолици, бащата – нападателен умопобъркан, майката – необразована, в семейството децата са безчет. И свои, и приемни. Там се вихрят бедност, боязън, злоба и нестихващата завист.
Ти по какъв начин би се отнесла към това семейство, Лена?
Дали ще имаш друго отношение към две момиченца от това семейство, ще ги назовем Маша и Глаша, които, въпреки че са чели някакви книжки през детските си години (откъде ли единствено са ги взели?), въпреки всичко принадлежат към същата фамилия, към целия жанр на този изявен фанатик?
Тези девойки са живели с него, приказвали са си, яли са на една маса, заспивали са под един килнат покрив.
И изглежда не са неприятни тези девойки Маша и Глаша, положителни ученички са, всяка сряда вървят в библиотеката. Дори е необичайно, че премълчаха, когато тяхното братче прекърши вратлетата на пилетата. Помислиха си: „ Е, случва се, детето опознава света ".
Когато той за пръв път обеси котка, даже му се скараха, на нещастника, и закачиха в детската стая афиш: „ Котките да не се бесят “. А когато той отрови съседското куче, гнусливо се намръщиха, подвигнаха рамене и взеха по-малко да поддържат връзка с него, даже да се държат встрани. Въздишаха: „ Да, неприятно. Но каво да се прави? Той е нашето семейство “.
Апропо, бащата в това семейство всяка вечер се молел. Молитвата му започвала с думите: „ … да се убива, да се краде и насилва – това е обикновено, деца, това е вярно “. Маша и Глаша знаели тази молитва, само че не я слушали – бягали в селския клуб на дискотека.
Та когато ти, Лена, ме питаш, за какво синтезирам и с злоба приказвам за фамилията на фанатика (Защото Маша и Глаша не са си избирали татко си и даже осъждат неговите молитви) желая да ти отговоря::
– Докато това страшилище растеше, те бягаха да танцуват на дискотека. На дискотека, не на площад „ Свобода “.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ